Патрон на училището
Биография на Васил Иванов Кунчев (6/19 юли 1837 – 6/19 февруари 1873)
Известен като: Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аспан Дервишооглу, Васил Лъвский, Драгойчо, Дякон Игнатий.
6/19 юли 1837 г. Роден в Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор бояджия от попския род Кунчеви и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков (Христов) Тахчиев, прочутият карловски майстор на чешми и калдаръми. Има две сестри – Ана(Яна) и Марийка, и двама братя – Христо и Петър. Едно дете умира рано. Васил учи в Карловско взаимно училище и след това в класното училище в Стара Загора.
1851 г. Баща му, след постепенно загубване на зрението си, умира от мозъчен кръвоизлив. Почива и най-малкото дете в семейството. Най-голямата дъщеря е омъжена и не живее в бащиния си дом. За прехраната на дома се грижат тримата сина.
1858 г. Става монах и приема името Игнатий.
1861 г. Игнатий става дякон.
1862 г. Взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Тук получава името си Левски, поради лъвският скок по време на военни упражнения.
1864 – 1866 г. Учител във Войнягово, Карловско.
ноември 1866 г. Пътува до Яш за среща с Раковски.
1866 – 1867 г. Учител в Еникьой, Добруджа.
1867 г. Става знаменосец на четата на Панайот Хитов.
1867 – 1868 г. Участвува във Втората легия на Раковски в Белград.
1868 г. Пътува до Румъния, връща се в Зайчар, след което отново заминава за Румъния. Прави опити да създаде независима комитетска мрежа в България. Получава подкрепа единствено от Българското общество и започва първата си обиколка из страната на 11 декември 1868 г.
11 декември 1868 г. – февруари 1869 г. Връща се в Румъния и стои там два месеца.
март – април 1869 г. Връща се в Румъния и стои там два месеца.
1 май 1869 г. Тръгва за втората си обиколка из България. Започва да изгражда мрежата в Българско.
26 август 1869 г. Връща се в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на центъра в България, но не намира подкрепа.
декември 1869 г. Участвува в образуването на БРЦК, заедно с Каравелов.
26 май 1870 г. Напуска Румъния и започва да изгражда Центъра в Българско.
29 април до 4 май 1872 г. Участвува в Общото събрание на БРЦК в Букурещ.
края на юни 1872 г. Напуска Букурещ и продължава да действа като Апостол.
22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обира на турската поща в Арабаконак. След залавянето на участниците започва провала в организацията.
1873 г. Левски отказва да обяви бунт по нареждането на БРЦК и Каравелов в Букурещ и решава да отиде в Румъния, след като прибере архивите, за да се разбере с емиграцията. Но предателството води до арестуването му.
6/19 февруари 1873 г. Левски е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена. Остава безсмъртието!